Когато става дума за отглеждане на котка, има няколко прости препоръки:

• Поддържайте безопасна среда (дръжте котката на закрито)
• Хранете с висококачествена храна (например протеин на месна основа)
• Помислете за превантивна грижа (например годишен медицински преглед, лабораторни тестове и подходящи ваксини)
• Осигурете много обич и упражнения на Вашата котка

Като следвате тези основни съвети, ще помогнете на Вашите четириноги приятели да бъдат здрави - потенциално в продължение на десетилетия! Като стопани на котки обаче трябва да сте наясно с петте „тихи“ убийци при котките. Ако сте информирани за тях, ще знаете и за какви симптоми да следите. При повечето от тези заболявания колкото по-рано се разпознаят клиничните признаци, толкова по-бързо ветеринарните лекари могат да започнат лечението.

Последното нещо, което всеки нов собственик на кученце или развъдчик иска да чуе, едиагнозата парвовироза. Парвовирозата при кученцата е често срещано заболяване със смъртоносни последствия, затова е много важно за онези, които отглеждат кученца, да бъдат запознати със симптомите и да знаят как да реагират.

Какво представлява парвовирусът?

Парвовирозата при кученцата е причинена от кучешкия парвовирус. Този вирус е силно заразен и се предава чрез пряк контакт със заразено куче или чрез непряк контакт със заразен предмет. Кученцето ви е изложено на парвовируса всеки път, когато души, ближе или поглъща заразени фекалии.

Непрекият пренос на заразата възниква, когато човек, който скоро е бил в досег със заразено куче, докосне вашето кученце, или когато кученцето ви се сблъска със заразен предмет, например купа за храна или вода, нашийници и каишки, както и с ръцете и облеклото на хора, държали заразени кучета.

Ветеринарният наръчник на Merck определя вируса като заболяване на стомаха и тънките черва, тъй като именно там вирусът причинява най-много щети. Вирусът предпочита да инфектира тънките черва, където унищожава клетките, намалява абсорбцията и нарушава стомашната дейност. Парвовирозата при кученцата също засяга костния мозък и лимфопоетичните тъкани, а в някои случаи може да засегне и сърцето.