"Истинските ни предизвикателства не са в дистанцирането, а как да живеем добре заедно в близостта" Белроника - наш дългоочакван гост в инициативата „Творци и изкуство“
В края на м.декември 2019 г. Подай лапа! стартира „Творци и изкуство“ – инициатива, с която сме си поставили за цел да споделяме изкуството на творци от цял свят - творци, чиято любов към животните, се пренася в творбите им.
Фокусът в нашите интервюта, обаче, винаги ще е поставен приоритетно върху българските творци. Имам честта и изключителното удоволствие да ви представя поредния.
Тя не потомствен артист-илюстратор, нито пък има диплома за такъв. Това, обаче, грам не й пречи всеки ден от близо две години да рисува, телепортирайки върху белия лист светлината, дъгата, емоцията, любопитството и усмивките от магнетичния свят на детето, което е съумяла да съхрани в себе си.
След 11 години в корпоративния свят в един момент решава да сложи точка, без да има нищо сигурно като занимание пред себе си, копнееща не за лично благополучие, а за житейско удовлетворение от себе си, безрезервно вярвайки в едно - че сме тук, на тази планета, за да сбъдваме мечтите си.
Посещение на музей в Лондон се оказва катализатора на творческата енергия, която бушува в нея. Намира си място на стълбите и докато туристи щъкат наоколо, вади скицника от раницата си и не след дълго на белия лист изплува туптящото сърце на площада пред нея - несъвършено, но истинско. Изкаран онлайн курс по рисуване впоследствие й помага да се запознае с базовите неща. От този момент не спира да намира всевъзможни начини да изразява вътрешното си виждане за един по-добър, за един по-красив свят заедно с кучето си Тера - черна кокер-щпаньолка, която я следва по петите неотлъчно навсякъде.
Илюстрации на книги и други издания, на граждански инициативи; курсове по рисуване за дечица са само малка песъчинка от творческата й биография. Към днешна дата житейското й пътуване преминава основно между България и Франция. В дълбоката френска провинция работи в замък-резиденция за артисти.
Кой е нейният оазис на вдъхновение; какво е фауната за нея; в кой представител на удивителния животински свят доброволно би прекарала един свой ден; кои са авторите, чиито книги е чела със сигурност повече от веднъж; как карантината, под която текущо е поставена в резиденцията във Франция заради коронавируса, й влияе; какви мисли провокира пандемията за живота, ценностите и личностните взаимоотношения... оставям да ви го сподели от първо лице.
Представете се в едно-две изречения. (Не забравяйте да включите името и професията си.)
Вероника Белчева – визуален артист
Откъде черпите вдъхновение?
Докато си разхождам кучето, ми хрумват разни неща.
За мен животните са... хора.
Животните са част от творбите ми, защото... са медиатор между мен и природата.
Ако можехте да се преобразите за един ден в някое животно, кое щеше да е то и защо?
Някое, което обича да си лежи. Някоя птица.
Кой е вашият любим творец на изкуство? (писател, поет, музикант, актьор, дизайнер или пък художник)
Астрид Линдгрен, Туве Янсон.
Кое е вашето любимо произведение на изкуството? (може да е стих, разказ, книга, цитат, песен, филм, картина, скулптура )
“Ние, децата от Шумотевица”.
Усещате ли по някакъв начин, че карантината, под която текущо сте поставена в резиденцията за артисти във Франция, рефлектира върху вдъхновението ви и ако да в каква посока - положителна или отрицателна?
Тъй като от години работя по творческите си проекти почти всеки ден, структурата ме държи.
Какво ви „крепи“, знаейки че не може да си хванете самолета и да се приберете в България?
Изобщо не ми се и прибира в България. На едно зелено място в природата съм, семейството и приятелите ми са на един телефон разстояние, дома си го нося в себе си. И кучето ми е с мен!
Колко човека в резиденцията са във вашето положение? Имате ли някакъв специален начин за комуникация без да се виждате?
Ами виждаме се:), вечеряме заедно всеки ден. Не се виждаме със съседите, но истинските ни предизвикателства не са в дистанцирането, а как да живеем добре заедно в близостта. Имам късмета да живея сама в една кокетна каменна къща и в много дни искам просто да потъна в книгите и в къщата си, но после нещо превключвам и започвам да си драскам или извеждам кучето.
Заетостта в много случаи не включва физическо придвижване в пространството. Как е при вас? Чувствате ли се по-малко заета от "преди"?
Усещането ми е, че сме направили една голяма пауза от неща, които не работят вече, и сега откриваме нови начини да живеем на планетата. Сякаш големите стъпки в цивилизацията стават след големи кризи.
Коронавирусът ще ни промени. След края на пандемията светът със сигурност няма да е същият. Какво според вас хората ще започнат да оценяват повече, за какво ще намират вече време?
Купих си къщичка в планината, на хвърлей от София. Надявам се да мога да работя оттам, същевременно живеейки там през повечето време. Надявам се всеки от нас да се чувства малко по-уютно в света след като пандемията отмине, било с това да живее на място по-близко до ценностите му, или да работи такава работа, или да се свързва по-пълноценно със себе си и с околните. Вярвам, че отвъд всеки ужас има нещо много хубаво.
Споделете ни линкове, с които хората може да ви намерят в онлайн пространството.
( Уебсайт, Инстаграм,Туитър, Фейсбус т.н.)
Разяснение в детайли за инициативата „Творци и изкуство“ може да прочетете в блога ни.
Ако самият вие сте творец, черпейки вдъхновение от домашните любимци и удивителния животински свят, чувствайте се поканен да вземете участие. С огромна радост и вълнение ще разкажем за вас.
Ако пък в обкръжението ви има хора на изкуството, бихме ви били безкрайно благодарни да им споделите за Подай лапа!, в частност за „Творци и изкуство“.
Съставил: Лора Касабова
Стилистика: Лора Касабова
0 comments