На 1 юни в инициативата "Творци и изкуство" посрещаме:
Магията на детството...
В края на м.декември 2019 г. Подай лапа! стартира „Творци и изкуство“ – инициатива, с която сме си поставили за цел да споделяме изкуството на творци от цял свят - творци, чиято любов към животните, се пренася в творбите им.
Фокусът в нашите интервюта, обаче, винаги ще е поставен приоритетно върху българските артисти.
Един ден, попадайки на илюстрациите му от корпуса на приказно хвърчило, не просто се влюбих от пръв поглед, а с цялото си същество копнеех точно той да е творецът, който ще Ви представя в инициативата "Творци и изкуство" на 1 юни.
Завършил художествена гимназия в Смолян, впоследствие Анимационно кино в Нов български университет, през 2006 г. гостът ми е удостоен с националната литературна награда за принос в детското книгоиздаване „Константин Константинов“ за илюстратор.
Подарявам Ви едно пътешествие, в което ще има телепортиране, пречистване, зареждане, прераждане - пътешествие, след което съм убедена, че сетивата Ви ще бъдат на друга вибрация, а онази частичка от детето във Вас не просто ще се събуди, а ще й се прииска да прегърне света...
Потегляте с най-сърцатия и вълшебен капитан - Човекът Детство.
Ето и кой е той...
Представете се в едно-две изречения.
Казвам се Спас Спасов и работя като илюстратор на детски книги.
Откъде черпите вдъхновение?
От всичко, което ни заобикаля – слънчев лъч, птича песен, усмивка... и много други.
За мен животните са... като нас хората – част от Майката Природа.
Животните са част от творбите ми, защото... са голяма моя слабост.
Ако можехте да се преобразите за един ден в някое животно, кое щеше да е то и защо?
Птица, защото в полета си има СВОБОДА.
Кой е вашият любим творец на изкуство?
Тони Улф, Карлос Бускетс, Елена Алмазова и Виталий Шваров - илюстратори
Кое е вашето любимо произведение на изкуството?
Стихотворението “Родна стряха” на Ран Босилек.
От 20 години детската Ви мечта е Ваша професия. Какво е усещането от толкова време да сте нямали нито един работен ден?
Да, така е. Една прекрасна и щастлива истина за мен.
"Намери си работа, която ти харесва, и никога няма да ти се налага да работиш." – мисъл на Конфуций
Професията ми е моя сбъдната детска мечта. Усещането е вълшебно.
Илюстрирането на детски книжки е ЩАСТИЕ и УДОВОЛСТВИЕ за мен! В него намирам своето вдъхновение. Мога да кажа, че съм истински щастливец.
Как се зароди любовта Ви към рисуването и имате ли свиден детски спомен около него, неподвластен на времето?
Когато бях малък (имам спомени от 3-4 годишен), като повечето деца и аз много обичах да ми четат приказки. Винаги слушах с голям интерес, вълнувах се и надничах в книжките, за да видя как художниците са нарисували героите, как са нарисували гората, дърветата, птичките и животните. Вглеждах се във всеки детайл и това ми доставяше истинска радост. Можех да гледам една книжка с часове и да й се радвам. Най-хубавото е, че и сега правя същото с удоволствие и радост (май не съм пораснал много според мен☺).
Така, без да го осъзнавам, започнах да си мечтая, когато стана голям и аз да рисувам такива прекрасни и цветни рисунки като чичковците художници.
В първи клас ме записаха на детска школа по рисуване в родния ми град - Димитровград. През 1985 г. имах щастието с моята учителка по рисуване Мария Николова и още 3 деца да посетим международната детска асамблея „ЗНАМЕ НА МИРА“. Не мога да опиша с думи вълнението и радостта си от тази асамблея. Тогава за първи път срещнах и общувах с африкански и азиатски деца. Ние изглеждахме толкова различно и същевременно толкова си приличахме, бяхме просто деца! Никой не знаеше езика на другарчето си, но чудесно се разбирахме, рисувахме и се смеехме, пеехме и танцувахме.
Да си дете е нещо много, много мило и специално на този свят.
Завинаги ще нося в сърцето си детския спомен за това прекрасно събитие, което за съжаление в наши дни вече не съществува.
Горд баща сте на син. Как съумяхте да възпитате у него любовта към природата и животните, с която самият Вие сте закърмен и израснал?
Никога не съм се замислял над този въпрос. Според мен всичко се разви много естествено.
Когато се роди детето ни (Александър, сега е на почти 9 години) бях най-щастливият баща на света! Познато чувство за мнозина.
Обожавам дечицата, защото те много ме зареждат и усмихват дните ми.
Работя у дома и имам много свободно време за детето ни. Майка му е юрист и е доста заета, но когато си е у дома е най-прекрасната майка – обичаща и даряваща топлина и нежност в семейството!
Александър от малък проявява интерес към животните и природата, гледаме заедно филми за тях, ходим често в зоопарка, на конната база „Хан Аспарух“, която се намира в нашия квартал “Овча купел“, разглеждаме и коментираме различни енциклопедии и книги за животните, космоса, динозаврите. Александър е едно прекрасно, любопитно и слънчево дете.
Веднъж с него решихме да играем на животни. Алекс успя да изброи повече от 200 вида животни. Дори аз се изненадах, че е запомнил толкова много видове за неговата възраст!
Един ден си говорихме и той ме попита:
- Тате, ако ме питат в градината, кой е най-добрият ми приятел и с кого най-много обичам да играя, може ли да им кажа, че си Ти☺
Ето така с въпроси и отговори изминаха тези почти 9 години от неговото раждане.
Нека е здраво, добро и обичащо хората, животните и природата, дете.
Ние всички сме взаимносвързани и сме част от тази природа. Длъжни сме да я защитим!
Да мечтае и да сбъдва мечтите си - това бих пожелал на сина ни.
Коя според Вас е най-ценната суперсила на децата, която при възрастните с течение на времето отслабва?
Без много да се замислям бих отговорил-спонтанност и искреност!
Децата могат да бъдат наши учители за много неща.
Те са изключително прями, винаги кaзват точно товa, което мислят. Не са лицемерни и са истински. Какво по-хубаво от това?!
Нека ги подкрепяме по пътя им, те са нашето бъдеще!
Спомняте ли си вкуса, аромата и звуците от Вашето детство и колко ясно успявате да ги доловите към днешна дата?
Разбира се, че си ги спомням. Много често със сина ни си говорим за времената, когато ние с майка му сме били деца. Иска да му разказваме интересни случки и забавни ситуации от нашето детство. Той искрено се забавлява с това. Слуша с голям интерес и винаги прави съпоставка между нашето и неговото детство.
И до днес усещам мириса на печени чушки, на лютеница, който се носеше между блоковете. Какво удоволствие беше за мен да бъркам лютеницата на баба. Този аромат ще остане завинаги в съзнанието ми и мога да кажа, че днес много ми липсва.
Разбрах, че ако имате възможност бихте се срещнали с героя Маугли от "Книга за джунглата". Ако можехте наистина да се запознаете с него, телепортирайки се в книгата или в една от многото екранизации по нея, коя от тайните при общуването с животни, бихте искали да ви разгадае и защо?
Да, бих искал да се срещна точно с МАУГЛИ (означава жабче) от „КНИГА ЗА ДЖУНГЛАТА“, защото детето е отгледано от вълци и е израснало в джунглата с нейните закони и мъдрости.
Бих научил с удоволствие от него езика на животните и този факт би ме направил много, много щастлив. На животните бих им казал колко много ги обичам и че не всички хора са лоши.
Човечеството трябва да мисли в тази посока, да се обединим и запазим изчезващите видове, да спрем изсичането на горите, да изчистим планетата си, защото тя стене и плаче от нашето нехайство. Време е да се преродим в духовно чисти и състрадателни същества, които носят отговорност и полагат грижи и усилия за екологията на нашата планета.
Кой е героят, изграждането образа на който, е бил Вашето най-голямо предизвикателство до момента?
Никога не съм имал някакви затруднения с рисуването на моите герои. Винаги е предизвикателство, когато седнеш сам с белия лист и от теб зависи как ще оживее той. Хубаво е, човек да даде свобода и размах на въображението си, да се потопи в историята, която илюстрира. Много харесвам приказките с поука. Те ни карат да се замислим за много неща от живота и ни правят по-мъдри и по-добри.
По колко пъти четете един текст преди да започнете илюстрирането му?
Обикновено чета по няколко пъти текста, който ще илюстрирам. Много често рисувам своите герои, без да си ги представям, напълно във въображението си, но ръката сама ги изгражда и аз самият се изненадвам понякога от получения резултат.
В рисуването няма граници, няма норми - всичко е позволено :)))
При детските книжки тежестта да разказват истории се разпределя поравно между текст, илюстрации и оформление, в много случаи превес, обаче, имат илюстрациите. Децата се нуждаят от вълшебства, които пленяват и очичките, и умовете им. Отговорността ви е голяма, ролята безспорно ключова за оформяне светогледа на малкия човек. Кое е посланието извън думите, което искате да предадете на децата чрез илюстрациите си?
Мисля, че с моите илюстрации вдъхновявам децата да мечтаят и развиват въображението си, да не спират да се усмихват, да бъдат любознателни и добри. Да обичат животните и да им помагат с каквото могат.
Последната мъдрост, която открихте сред думите, писани за най-малките ?
Последната мъдрост, която открих сред думите, писани за най-малките, е в книжката „Задави се мецана“, която илюстрирах наскоро.
Когато някой ти помогне, научи се да БЛАГОДАРИШ и бъди признателен за помощта!
Пожелайте нещо на читателите ни от 5 до 105 години...☺
С Вашите читатели бих споделил моето мото в живота:
Не всеки може да се роди красив или богат, но всеки един от нас може да се опита да бъде поне малко добър. За мен доброто е над всичко!
Бъдете здрави, добри и усмихнати хора, обичащи природата, растенията и животните. Живейте в хармония с природата!
Споделете ни линкове, с които хората могат да ви намерят в онлайн пространството.
Ако самият вие, сте творец, черпейки вдъхновение от домашните любимци и удивителния животински свят, чувствайте се поканен да вземете участие. С огромна радост и вълнение ще разкажем за вас.
Ако пък в обкръжението ви има хора на изкуството, бихме ви били безкрайно благодарни да им споделите за Подай лапа!, в частност за „Творци и изкуство“.
Формата, през която всеки артист, отговарящ на изискванията на инициативата, може да бъде наш следващ виртуален гост може да откриете тук.
Съставил: Лора Касабова
Стилистика: Лора Касабова
