В началото на м.февруари екипът на Подай лапа! стартира своята инициатива ''Щастливи истории''.
С нея целим да даваме гласност и светлина на добрите дела на нашите съграждани, които не подминават бездомните души, а напротив - поемат отговорност и им дават шанс за нов и по-добър живот, а често дори просто възможността да оцелеят и бъдат сред нас.
Инициативата ни е и своеобразна покана за участие към български активисти, спасители и любители на животни – хора-проводници на доброто, способни с примера си да вдъхновяват и други приятели на животните да помагат с каквото могат на опашатковци в риск и нужда.
Как вътрешната потребност на едно момиче, готовността й за осиновяване и копнежа да си има опашат приятел, се отварят широко в топла прегръдка към един осиротял, появил се наскоро живот?
Как една малка пухена топчица извървява пътя към сърцето на своя благодетел, дарявайки го с безрезервна обич, помагайки му да изгради полезни навици, превръщайки се в негов истински приятел и незаменим другар в игрите?
Как неподправените емоции от ежедневието в компанията на един задомен опашатко, прокрадват не просто идея за бизнес начинание, а такова с грижа и в подкрепа на неговите все още бездомни другари - начинание, което се разраства с отдаденост и мотивацията на Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече"...
Колко време след първото осиновяване, едно семейство прави крачката към ново, вземайки сестричка за своя пораснал опашатчо, копнеeйки всички да са заедно занапред в игрите и приключенията, с грижа и безусловна обич един към друг?
Всички отговори и още, и още от Дари Герасимова в третата поред щастлива история, изпратена за едноименната ни инициатива, която започва точно сега.
История ни с Адор е история за едно незаменимо приятелство, започнало преди почти 8 години. По това време вече бях сигурна, че в живота ни трябва да се появи един опашатко, както и че ще осиновя бездомно животно. И така във Фейсбук видях публикацията за Адор - две момичета го бяха открили, изоставен на строеж, а той самият беше бебе на около 50 дни. Веднага се свързах с прекрасните му спасители и още на същата вечер, след работа, бях при тях, за да се запозная с Aдор (тогава си имаше друго име) и да го прибера в новия му дом. Още си спомням как първите вечери плачеше като истинско бебе, докато не бъде гушнат.
И така тази малка пухена топка завладя напълно сърцето ми и промени живота и ежедневието ми към много по-добро. Точно както се получава при човешките деца, имам толкова хубави спомени от първи неща, които той е правил или сме правили заедно. Имаше си истински първи учебен ден, когато заедно започнахме да посещаваме училище за кучета; първи разходки навън; първи приятели; първи пътешествия; първи рожден ден.
Когато споделяш живота си с куче, той наистина се изпълва с един допълнителен смисъл и един верен и безрезервно обичащ опашат приятел. Не си спомням да е имало и ден, в който по някакъв начин да съм съжалявала за решението, което взех, осиновявайки Адор.
А Адор порасна като един голям, лаком и пухен щурак. Обожава да се къпе в много кални локви и след това да тича бързо към мен, за да изтръска в близост цялата кал.
Обича да ме буди, потупвайки ме с лапа или да си полегне до мен, докато работя на компютъра. Много обича да тича и да се разхожда. Спомням си колко рядко се разхождах преди да се появи Адор, а той ме превърна в един голям почитател на разходките, без значение дали навън е 30 градуса или -10, с удоволствие да прекарвам всяко свободно време, скитайки с него някъде.
За Адор мога да говоря с часове! И напълно разбирам хората, които обожават животните си. Ами не е ли това най-нормалното нещо?
В този ред на размисли и емоции, се роди и идеята за бранда, вдъхновен от Адор и посветен на каузата да помагаме на негови бездомни събратя и сестри, които все още не са имали късмета да открият своите хора и дом. Идеята - да създадем бранд от качествени, ръчно изработени продукти, които носят цвят и настроение и са с добавена стойност - 25% от стойността на всеки продукт, даряваме за храна на животни в нужда.
Идеята за самите продукти първоначално дойде от ежедневието ми с Адор - еднакво шалче за него и за мен, или други еднакви аксесоари, които да носим по време на разходки; торбички за лакомства; големи чанти, в които да нося всичко необходимо. Вече получаваме допълнително вдъхновение и идеи и от приятели и клиенти, които ни споделят от какво биха имали нужда или искат да носят.
Понякога ме питат каква е моята мотивация за бранда. Мотивацията ми е, че колкото повече успявам да развия бранда, толкова повече успявам да помогна на бездомните животни. И ако в началото започнах да го развивам сама, вече имам подкрепата и на други хора, които ми дават още по-голяма мотивация.
Във времето, в което пиша историята ни, Адор вече си има и осиновена сестричка от приют - Аляска, която с радост се включва в нашите приключения.
Не мога да повярвам, че след няколко месеца, моята малка пухена топка - Адор - ще стане на 8 години. Единственото, което си пожелавам, е да е здрав и да остане с мен възможно най-дълго.
Времето лети толкова бързо... Нека го прекарваме пълноценно с любимите ни опашатковци.
Не се колебайте да дадете шанс за по-добър живот на някое бездомно животно - то ще ви се отблагодари с безрезервна любов и истинско приятелство.
Ако имате щастлива история, свързана с животинче, помогнете й да полети, разкажете ни я, разрешете ни да я предадем нататък. Нека заедно „запалим“ искрата и вдъхновим и други хора да подарят грижа, която със сигурност е и би била проекция на целия свят за нечий бездомен допреди дни живот....
Изготвил: Лора Касабова
Стилистика: Лора Касабова
Графичен дизайн: Ани Димитрова
0 comments