За организациите и приютите. Как можем да им помогнем и как да се предпазим от евентуална измама.




За организациите без приюти:

1.   Проверете целта на дадената организация и доколко дейността ѝ съвпада с описаната цел - Тоест, дали е предимно за кастрационни програми и връщане по места, дали е за лекуване и търсене на домове, дали е за определен тип животни и т.н. Винаги трябва да има цел. За да се прави нещо, все пак трябва да е уточнено какво ще се прави и защо.

2. Разгледайте добре животните - Всеки, който дава животни за осиновяване, би трябвало приоритетно да работи за намиране на домове. Това става, като се даде подробно инфо за всяко животно, направи му се албум или му се качи индивидуална снимка, споделя се и се отговаря на евентуални кандидати. Постове от рода на "Гледам 50 кучета, спешно ми трябват пари!", при които не се намират снимки на повече от 4-5 кучета, говорят че нещо не е на място. Колкото по-изчерпателно е инфото за здравословното състояние, поведението и нуждите на животното, толкова повече е вложил в него попечителят, опознал го е и знае какъв дом му търси, за да се чувства добре животинката. Много хора връщат или изхвърлят осиновени животни, именно защото не са били предупредени за здравословен проблем или проблем в поведението, а това не е качествено задомяване. Не е важна бройката на поетите животни, а качеството на живота им.

3.  Разгледайте критериите за осиновяване - Много хора, които искат животно, не трябва да имат животно. Или не са подходящи за конкретното животно. Или не са преценили възможностите си. Има много варианти. 

Всички знаят, че стопани се намират трудно, независимо дали животното е куче, коте, породисто, безпородно, здраво, болно или каквото и да било. Просто качествените кандидати са дефицит и всяка група животни върви с проблемите си. Колкото повече ясни критерии за бъдещите стопани са изброени, толкова по-добре. Ако постовете за животното са предимно "СПЕШНО ТРЯБВА НЯКОЙ ДА ГО ВЗЕМЕ!" - не е ок. Поемайки бездомно животно, попечителят/организацията трябва да е наясно, че може да прекара при него неограничено време, докато се явят правилните осиновители. За това не се дава срок и "СПЕШНО" не е опция (освен ако не се търси приемен дом). За осиновителите също не е добре да се сдобият с домашен любимец на база емоция, защото някой трябва "СПЕШНО" да се лиши от присъствието му. Ако можеш, взимаш, гледаш го и чакаш да се появи правилният човек, не който и да било, а когато му дойде времето, не утре или след 4 дни. 

Хора, които надхвърлят капацитета си, взимат животни без идеята какво ще ги правят и не са подготвени за отглеждането им до намиране на домове, принципно не са много надеждни.

4. Винаги търсят инфо от новите домове! - Няма по-добър ориентир за работата на дадена организация от осиновените животни. Всеки трябва да поддържа връзка с новите стопани и да е сигурен, че животното е добре. Когато това е така, е взаимна радост новините да се споделят, независимо дали животното е било осиновено преди 2 седмици или преди 5г. Хубаво е да има ъпдейти за по-дълъг период от живота му след осиновяването. Всеки се радва, когато прочете "Беше осиновено!", но не за всички осиновени животни има информация какво се е случило с тях после. Нерядко някой си търси даденото за осиновяване животно, не може да намери стопаните, животното се оказва преместено или изхвърлено и т.н. От такива случаи никой не е застрахован, разбира се, но може да се случи един-два пъти. Повтарят ли се, не говорят за добра практика.

5. Уточнете за какво се изискват средства - Естествено, че на всяка организация ѝ трябват пари за всичко и никога не стигат. Но всеки дарител трябва да има сигурност за какво дарява. Дали е за "общата каса", тоест, за каквото се наложи, не за нещо конкретно; дали е за ваксини, кастрация, операция, храна и т.н. Постове от рода на "Прибрахме това куче, ето банковата ни сметка" не са особено надеждни. Хубаво е прибраното животно да е минало ветеринарен преглед, след уточняване на състоянието/нуждите му от организацията да вложат от себе си, колкото могат (ако могат) и едва тогава да се търси помощ за недостига. 

Животните имат нужда от основни неща - прилична храна, прилично лечение, кастрация, ваксинация, редовно обезпаразитяване и прилично място, на което да живеят. Всякакви молби за помощ за неналожителни в случая неща говорят за вид некоректност. Претенции за пари за определена скъпа марка храна, когато кучето няма здравословни проблеми; аксесоари; определени скъпи легла и дюшечета и какви ли не "гъзарийки" - чудесно е всяко животно да ги има, но при толкова нуждаещи се, дефицит на пари и стопани, всеки знае, че се работи приоритетно за оцеляването.

6. Приоритетите - Парите са ключов фактор и на всеки са му нужни, хората не винаги имат ясна представа колко коства на организациите да издържат животните си. Еврофондовете са мит и повечето такива организации оцеляват както могат с лични средства. Но на всяка организация приоритет трябва да бъде намирането на дом, не събирането на пари. Забележете на кое се набляга масово в постовете, на "търси дом" или на "трябват ни дарения". Ако е на първото - чудесно!
За приютите:
Най-добре всеки да иде на място в даден приют, да разгледа обстановката, да поговори със служителите и да прецени дали ситуацията му харесва или не. И как може да помогне да се подобри, ако не му харесва. Относно общинските приюти - на много места са трагични, но също така някои от тях са с достатъчно добри бюджети и не винаги липсата на условия за животните е заради липса на пари, а заради лошо разпределение на парите.
Това са само фундаментални насоки, важното е всеки да помага на когото вярва, на този, чиято работа харесва и едни животни да са спасени заради цялата тази работа. Малка помощ и незаслужаващи животни няма, а всеки, който се е нагърбил съвестно с такава дейност, заслужава уважение повече, отколкото критики.

Автор: Нина Огнянова
Редактирал: Бетина Тихомирова  за Подай Лапа!
Редакция: Велислава Георгиева

0 comments